Ах, ние двамата

Целувките ти,

ах, тези парещите

откъснати от ада,

запалени от господ.

Горят ме без пощада .

Изкачват ме на връх

и ме стоварват с грохот

Прегръдката ти,

ах, да онази нежната.

Пристикаше се в мене

сякаш за последно,

все по - слини,

все по - близо,

аз влях се в теб,

ти вля се в мене

Погледа ти

ах, онзи необятния,

за който писал съм,

рисувал съм, крещял.

Като го видя

губя се, умирам.

Като го видя разбирам

за какво съм аз живял.

А ти,

ах, ти си всичко заедно.

Ти си старта и финала,

началото и край.

Така завършена

допълваш ме изцяло

Без теб живота

няма смисъл май.

И ние,

ах, ние двамата

ще се целунем, прегънем

и погледнем и стопим.

Ръка във моята вкопчи

към залеза да тръгнем.

Ах, ние двамата,

как хубаво звучи.