Животът

Аз скитал съм бездомен, гладен, жаден
светът видях, познах го и разбрах
не иска той пари, не богаството е важно
света ще те обича не богат, а сиромах.

Света не търси дребните монети,
груб неканен гост, просия нежалана.
Света обича простички сюжети
истории за обич, не за грошове събрани.

Историята помни тези, бедните, който
живеят за живота, умират най - сами.
На смъртен одър им затваря той очите
и вижда как никой близък не скърби.

Сълза не се пролива, стон не се откъсва
за мъртвия човечец, беден сиромах
защото той живял е,наживял се е тогава
и сега спокоен е, умрял е там без страх.

Да, той живя от всички най - достойно
не прати нокого по дявол да върви,
напротив, каза той всекиму спокойно
"Аз съм жив, човече , поживей и ти."

Последните му думи горят навред след него
"Живей. Не чакай другия да диша вместу теб.
Обичай себе си.Преследвай своята победа.
И когато дойде времето, умри като човек."

Остават думите, не негови, а нечии чужди,
че мъртвия, разбрал житейската си цел.
Живя живота си с желание, а не по нужда.
живя не до старта, а до последния предел.