в огледалото на мислите
въждам, спомени прииждат
от скръб са вече те изчистени.
За теб си мисля, но със умиление,
а не със старата любов изгубена
и сещам във гърдите си вълнение
не същото а ново, непринудено.
Аз вече спа и вече ям и те забравям
остават само уроците и поуките.
Гръб обърнал съм ти, продължавам
по пътя вечен, да онзи път на мъките.
Но не със мъка а с вълнението
ще вървя по него този път и зная
че постъпвам правилни, и ето
летя отново, към мечтите си, към рая.
И ти казвам за последно и за винаги
бъди щастлива, аз вече съм при друга
не те обичам вече, а другата ме тегли
към себе си, по - човечна, по - добра.
А ти върви, излизай ми от мислите
преди да се осетя искам да те няма,
друга те смени отдавна, по - чиста е
по - добра, от живота по - голяма.
И казвам ти аз сбогом, нищо не остана
за нас, имам друго някакво вълнение.
Ах, как е хубаво да обичаш по- добра жена.
Ах, как е хубаво да сетиш пак вдъхновение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар