сърце завито във мъгла
сърце откъснато с стърчащи вени
сърце без кръв облечено в тъма.
Сърце проклето, без копнежи
сърце извадено на показ там
света да види,и той да го заклее даже,
че живее без светлина и плам.
Но ти ела, заший ми пак сърцето
ела и го накарай да се стопли пак
Заший го, запали го пак да свети.
Съблечи от него черния му мрак.
Ела, не го оставяй да загине
без кръв, без вени и без плам
Ела, обичай ме, и нека болката отниме.
и никога не ме оставяй със сърцето сам.
Че то коварно е и ми говори.
Иска своето от алчност и без страх.
Но ти ела, пусни любов във неговите двори
Преди да се превърне сърцето ми във прах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар