Харесаш го, обикнеш го дори.
А той ти бяга, смее се коварен
опъвасе, и знае своето, уви.
Дори да имаш цели три палата
снаха , звездица да те води сляп.
Във деня на вечната разплата
ще останеш бос, и гол без хляб.
Всички си отиваме еднакво.
Всеки вкочанен и с поглед див
устни и венци, обърнати обратно
цвете свито до трупът ти сив.
Но лъжа, не еднакво а различно
някой с мъки друг със жал.
Някой с чест и романтичност.
Други със въздишка, без печал.
Аз ли как желая да замина?
Ще ви кажа. Мислил съм. Разбрах.
Мирно искам да е мойто име.
Мирен да е сетният ми прах.
И на гроба ми да пише блага дума,
да отрони непознатия сълза.
Свещ да ми запали, паметника да целуне
и да тръгне по - познат в ноща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар