Сънувах онзи път, пред мен стоящ.
До мен ти спиш, аз нежно те завивам.
Гледам те замислен, гледам те невзрящ.
Пак сещам се за пътя, знам че предстои.
Отново той ще чуе мойте стъпки. Пак
ще тръгна някъде. Ще оставя теб да спиш,
защото скитник съм, обречен съм на мрак.
Пътя зее там напред пред мен и тегли.
Вика ме. Аз липсвам му и той ме търси тук.
При теб. Завивам те.Целувам те. Потеглям
Ще тругна пак по пътя .Без плач. Без звук.
А ти не се променяй, от сън не се събуждай.
Ще се завърна пак при теб аз някой ден
онази обич във сърцето си недей прокужда.
Ще се завърна, когато пътя свърши с мен.
Почакай ме. Не ще замръкна пред вратата
аз на друга, не ще забравя те. Ще тичам чак.
Не ще съм с друга , ще посрещам сам зората
и един ден пак при теб ще се завърна. Пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар