Ето, това е любов!

Не помня аз вече,
май вчера се случи.
На странна картина свидетел аз бях
прегърнати бяха
момче и момиче
тя каза:"Обичам те", той каза й:"Ах!

Браво!Мерси!
Това е чудесно,
но лично аз даже не вярвам в любов.
Не карай ме днес
да ти кажа тъй лесно
"И Аз те обичам!" , не съм аз готов."

Тогава видях
нещо в нея се скърши
Сълзите в очите й, напираха във плен
тогава изчаках ги
там да превършат
и дръпнах го него, срещнах го с мен.

"Какво ти се случи?
Защо беше груб?
Как тъй ти не вярваш в любов та нали
целуваш
прегръщаш , а студ
и даряваш? Как може да кажеш мерси?

Та тя те обича,
а ти браво и казваш.
та тя се разплака. Боли я сега"
А той ми отвърна
" Хич не ми пука.
Аз даже не вярвам във любовта.

Та тази любов,
за която говориш
не е ли прост начин да вкараш жена във легло?
Нима си готов
ти с мене да спориш,
че има любов и тя е красива?Защо?"

"Защо ли?" - му казах -
" Защото я има
и тя не е начин да вкараш жена във легло.
Любовта е прекрасна.
Любовта е магия
И аз съм щастлив че я виждам, ето защо.

Виж я и ти,
ето я, плаче,
любов в лице на момиче и с плам
шом сетиш стрелата
на обич в сърцето
Света ще обходиш на вред. Ще си сам.

Ще ходиш
и няма да спираш
да тичаш към нея, ще бързаш към тук.
Тук да се върнеш
и така ще разбираш
че в грешка си бил, ще станеш ти друг.

А тя ще ти каже
във сълзи обляна
"Света ти обходи, сам, побелял.
къде е човека,
който не вярва
Най - после май ти любовта си разбрал."

А ти ще отвърнеш
"Да, тъй е, обичам.
Не вярвах. Останах без теб и сега
аз връщам се тук
в любов ти се вричам.
Обичам те.Никой не те е обичал така.""

Така че, обичай,
читателю верен.
Не смей се,невярващ със глас най - суров.
Света ще пребродиш
до гроба си черен,
но не сам, а с някой. Ето това е любов!