Тъмното

Свеща догаря вече, вижда своя рай

пламъчето в кървав танц умира

танцува по лика ми, разлива се и край.

Тъмното царува, убило пламъка подире.

Тъмното приятно е , носи ми уют

във мислите ми, във мечтите, във съня.

Тъмнината необятна, пази ме от студ,

от мразта на нравите, неправдите в деня.

Във тъмното съм сам със мислите и с теб.

За теб си мисля във тъмното без свещ

Зашото ти си моя плам, душевния ми хляб.

храниш ме, във тъмното и в сън копнеещ.

За това обичам тъмното и теб да виждам

облечена във него, яхнала го да пристигаш

Свеща угасва, тъмното царуваа, идваш.

ръка протядаш, главата ми повдигаш .

А тъмното приклекнало е тука близо

и радва ни се, запушило устата на нощта.

Ни звук, ни пламък, ни дневните капризи.

Нашите капризи със пламъка горят.

А пламъка го няма и тъмното е тук

и аз съм с теб отново в тъмното сега,

а тъмното приклекнало е там без звук,

а пламъка го няма вече. Красота!