Ръка потегната във мрака към мираж.
Очи блуждаещи, търсещи смирение,
търсещи покоя твой, търсещи кураж.
Отново празното ме обладава.
Дупката расте докато те търся тук
и ако не те намеря знам ще съжалявам.
Сълзите ми напират като дъждове в олук.
За кой ли път се питам аз къде си?
къде ли скиташ че не идваш пак сама?
Къде ли си, във кой мечти проклети?
Кой ли те прегръща в нашата тъма?
Чакам те, жадувам те и търся те отдавна.
Ръка протягам и изтривам сетната сълза.
Сълзата пада с грохот и приветсва мойто пладне
Новото ми утро, като старото съмотно допълзя.
"Отново ли я чакаш?" утрото попита
"Отново ли си търсил нея? Пак ли не си спал?
Какво си причиняваш.?Все към пропаста залиташ?
Все към пропастта на твоя блян, неизгорял."
А аз се къпя в неговото слънце със усмивка,
умивам си очите в топлата му утринна зора
И някаква надежда вътре в мене бликва
А утрото видя ме, усмихна се и май разбра.
И аз отново тръгвам да те диря
да те търся, да разпитвам все за теб света.
За да стигна тук отново най подире.
И пак да те очаквам в нашата тъма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар