във нощен мрак и студ, отново чакам сам
Затворен във себе си,лежа в затвор от плът
ръце протягам,тебе търся в окови окован.
Стоя на тъмно, сам, не чувам твоя глас
в килията на самотата ми във вечна плен
Затворен съм тук сам, посрещнал всеки час
в очакване да дойдеш, не идваш ти при мен.
И седанал тъй аз чакам, умислен в блян
да дойдеш чакам,сякаш вече векове наред
Вратата на затвора да отключиш и без свян,
окови да стошиш, оковите на вечен лед.
Но ти така не идваш, забравила си сякаш
за мен затворника обречен на свойта самота.
Забравила си мен сякаш, но аз ще чакам.
Ще чакам тук, и ще отброявам пак часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар