на автогара мрачна с хора чужди
Хората са странни и така незнайни
и аз съм чужд и неща да се събуждам.
Стоя така безгрижно и очаквам
незнайното събитие в живота.
Очи във залеза отсреща аз изплаквам,
очакващ сякаш своята голгота.
Какво ли днес ще ми се случи?
Кого ли чакам, няма ли да закъснее?
Спирката ми как ли ще улучи,
а аз дали да го посрещна ще посмея?
Дали ще мога аз да го позная?
Дали пък той тук при мен ще слезе?
И че този е човека.Как ще зная?
Как ли ще го пусна във сърцето ми да влезе?
Незнам но чакам, може би на халост.
Може би не ще дочам тя да слезе тук
А може би тя вече слязла е за жалост,
а може би аз няма кой да чакам,
и може би нея ще я чака друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар