Кой ти подари очите?
От кого открадна жар,
със която да ме палиш
да ме палят, тъй лъчите?
Мила моя обич моя.
Кой извая ти ръцете
да ме галиш и разтапяш
да събуждаш в мен поета
да разглабяш и сглобяваш?
Мила моя, обич моя.
Кой извеза ти косите?
Кой с венец те е дарил?
Венеца чист и неразплитан
венец от слънце, никой неоткрил.
Мила моя, обич моя.
Кой ли те дари с гласа ти
да ме гали, глас чудесен?
Думите ти бисерчета светли.
Глас жадуван, глас за песен.
Мила моя, обич моя.
Кой качи те там високо?
Ти не спираш там да грееш.
Там високо, но тъй близо.
Ръка протягам със копнеж.
Мила моя, обич моя.
Кой при мен те тъй допусна
да не мога да повярвам?
Пипна ли те аз истръпвам
видя ли те онемявам.
Мила моя, обич моя.
Който и да те е пратил
луд е, знай, че те е пуснал
тук при мене,аз видял и патил
ти тъй чиста, тъй направена изкусно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар