в тебе се търся
бял гълъб кацнал леко на клон.
Себе си питам,
във тебе се вслушвам
празничен звън след траурен стон.
От себе си вземам,
на тебе дарявам
свят във ръката ми свит.
От тебе отпивам
убийствено жаден
от тебе се храня, никога сит.
Мен ще погубя,
теб ще избавя
участ злокобна за вест по-добра.
Пръв ще застана
от кършум ще те браня
от огън и чума, от лед и вода.
Към тебе ме тегли
ти се не дърпай.
Запален си фар за мойта душа.
От фара ще скоча
живот ще довърша,
че достоен не е за тази жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар