Ридание

Чети словата ми.
Видя ли себе си през моите очи,
усети ли музиката на сърцето ми.
Видя ли мен, стоящ пред себе си
невиждащ брод, но пишещ стих
за себе си и своите мечти.

Повярва ли ми.
Чух те как ридаеш и сумтиш.
За лудост ми говориш и за гняв
"Защо си тъжен?" - ми мълвиш
Защото, не разбираш. Не съм, ли прав?

Чуваш ли.
Чети. Виж ме. Разсъбличам се пред теб.
За тебе пиша, макар и да не те видях.
Теб, и себе си, и двамата напред
Където да сме заедно. На нашия любовен бряг

Недей.
Не се натъжавай за нещастния глупак.
Не плачи за мен. Не целя това.
Лудост и гняв горят във мен, и все пак
ти пиша без капчица тъга.

Да,правилно ме чу.
Не тъжа за теб и за себе си дори.
Вървя отново с вдигната глава
По хубав път аз знам ни предстои,
а той ще ни отведе отново до любовта.

Прочете ли, добре.
Скъсай писмото ми. Скрий го някъде сега.
Забрави ме. Забрави за моето ридание.
Животът ти ще разцъвти и пак ще чуеш радостта
Друг, по добър от мен ще усети твоето сияние.

Скъса ли го. Добре
Сега е време да се разделим.Зная.
Не казвай нищо. Късно е. Не ми се тръгва.
Но трябва. Знам. И аз все още те желая.
Хайде.Тръгвай. Не, ти първа.

Какво? Не искаш?
Но защо? Нима все още ме обичаш?
Какво? Не можеш да живееш ти без мен?
Разбира се, че винаги съм те обичал.
Липсваш ми Всеки божи ден, след ден.

И сега какво?
Нима ще бъда с теб отново?
Нима ще спиш отново на ръката ми сега.?
Разбира се че искам. Готово!
Оставам и ще те обичам от тук до края на света.