изпъстрено със северни звезди.
Присмиваш се, и помниш онова момче
което взе от тебе твоите мечти
и обречете на нощното небе.
Загледана във нощното небе
мълвиш словата дали ти кураж:
"Ще бъда себе си. Ще забравя теб."
но губвят се словата във мираж,
облечен в нощното небе.
Пленена си от нощното небе
и питаш твоята звезда
"Къде объркахме нещата." - "Как къде?"-
отвръща тя
"В това че питаш нощното небе."
Разбираш отговора ти на нощното небе
И питаш се къде ли крил се бе досега
защото не във нощното небе
а във момчето трябваше да бъдеш влюбена сега.
А нощното небе ти се усмихва с лъч от топлина
"Видя ли"- казва ти със ветрен глас
"Не аз а той ще те обича.
Аз ще ти посоча пътя, а той ще ти е мил компас."
Откъсваш поглед от нощното небе.
усмихваш се и всичко ясно ти е изведнъж
ще се завърнеш ти при твоето момче
и ще го обичаш, както розата обича пролетния дъжд
там някъде под нощното небе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар