стои ликът ми сив във огледалото отсреща.
Оклюмал, свити устни, зареян поглед там
към теб, към спомена за първата ни среща.
Беше март и всичко раждаше се отведнъж
отърсваше се пролетта от ласките на зимата.
Видях те там, под навеса, скрита от онзи дъжд
погледна ме, аз мокър, мисля си : "Това е тя
Да тя е. Онази дето зърнах вчера и се спрях
да взема въздух, разтърквайки невярващи очи
защото там пред мен стоеше ти и аз разбрах,
че теб съм търсил и най - после те открих.
Така ти чакаше мен под навес скрита
от дъжд, от времето, но и от хорските слова
защото красотата ти сияйна, девствена и чиста
за тях греховна е, по- красива от света.
Усмихна се, видя ме, помаха ми и аз видях
как нещо вътре в теб прокрадна се към мен
и нещото се вля в сърцето ми удари ме и, Ах
каза ми:" това е, от мене вече си пленен".
Незнам дали се влюбих там от пръв поглед
но знам че нещо се роди във мен тогава
Очите ти ме палеха, устните - изгаряха и лед
разтапяха в душата ми със ласкава жарава.
Не мръднахме от навеса цял ден, целувах те
а ти ме гледаше, пробиваше ме с поглед на дете
прегръщах те, ръце прокарвах през косите
А ти не спираше да шепнеш " Ти дойде.Ти дойде."
Нощта посреща ни прегърнати и мокри,
а навеса течеше все така,припяваш без глас
Ти пак ме гледаше, целуваше ме, гориш
от плам,от обич, от наслада и от страст.
Накрая каза ми: "Прекрасен си. Ще чакам тук
отново теб, под навеса пробит, донесал ни любов.
Ще доидеш ли пак утре?", а аз без звук
целунах те,прегърнах те и после тръгнах.
Незнаех че, те виждам за последно
във пролетния дъжд суров.
Сега стоя и спомени ме обладават
Спомени за срещата ни преди векове
и знам, че малко още ми остана
да бъда с теб, там горе, където няма дъждове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар