Сън

Животът ми написан е на твойта длан.
Чета го с устни, следяго със ръка.
Докосвам кожата ти, от обич обладан
жадуващ теб, блестяща във ноща.

Съзирам нежният ти силует до мен
изваян от нежност на придошла река
Разбирам мислите ти, от тебе съм пленен
придърпвам те по - близо, слушай мойте слова

Животът ми написан е в очите ти.
Погледна ли ги, срещам в тях покой.
Палят ме с топлите си пролетни лъчи
А после ме гасят, с ласките на есенен порой.

Намирам себе си, с глава на твойта гръд
унесен в сладост и божествен сън.
Събуждаме трепетът на твойта плът
потръпваща не само от студът навън.

Притискам се до теб със всичка сила
Опитвам се да стопля теб, любимата жена
Но знам, че всъщнот мен ще стоплиш, мила
и ще ме топлиш с ласки докато умра.

Заспиваш тихо, усмихната и блага
с невинноста на мъничко дете
обгръщам те целувайки косите ти с налсада.
Ти си най - ценна за моето изстинало сърце.

Спиш до мен, така прекрасна и безценна
А аз се чудя, от къде се падна тази чест
да спиш до мен, щастлива, усмихтата и нежно
да усещам дъха ти галещ бузите ми с вкус на мед.

Кълна се. Никога не ще заспя сега
За да гледам нежността сбрана в теб
Не ще събудя те до края на света
А и след това, защото искам винаги да бъда с теб.