Бяг

Бягам
Облян във пот примесен със сълзи.
Минава хора с техните терзания,
копнежи, неволи и мечти
Не спирам.
Оставан верен на своето призвание
защото знам че всяко спиране боли
Продължавам
Броя минутите до другия ми кръстопът
Минавам хора, пътища и протегнати ръце
Сълзите ми горят
но бягам, изправен съм пред себе си на съд
Защото спрях. Забавих се. Незнаех накъде.
И тръгнах по самотен път.
Не спирам.
Защото знам, че спра ли ще остана тук.
А тук е сиво, мрачно и боли
Ще бягам. Няма да спра за миг напук
на себе си, на теб и на всеки друг.
Защото не искам да спра. И ти неискаш,
нали?