понеделник, 15 юни 2009 г.

Нашия залез

Пореден залез виждам в твоите очи
Държа ръката ти, безмълвен и смирен
Цялото ми тяло от вълнение трепти
Щастлив съм, че споделяш залеза със мен.

Косите ти танцува в ритмите на бриза
Докосват бузите ми, а те горят от свян
Сърцето ми прескача сякаш в криза,
но прекрасна криза, облечена във блян.

Навеждам се по близо, спирам времето
и залеза се спира, да сияе там над нас
овпивам жадно от устните ти, за което
цял живот мечтах си, целувам те в захлас.

Отпивам щастие от страстните ти устни
Живея, тук, сега за този миг.
Заклевам се пред теб че няма да те пусна.
Ще те целувам вечно,устните и светлия ти лик.

Трепериш във ръцете ми смирена.
Настръхват косъмчетата по моя гръб.
Целувам буря, виелица опитомена
и на лудоста от обич виждам своя ръб.

Ще ме последваш ли във бездната на любовта?
Ще видя ли отново залеза във троите очи?
Ще целувам ли аз тялото ти както сега?
Ще виждам ли как желанието в теб блести?

А ти ми казваш, пияна от нежност и от страст
"Разбира се. Обичам те.Ще дойда И още как.
Ще падна с теб във бездната където ти и аз
ще бъдем заедно и залеза ще видя пак
във троите очи."

Няма коментари:

Публикуване на коментар