приют за хора скитащи без цел.
Загледани в часовник- свой километраж,
забързани за там, зя някъде, за своя си предел.
Поели своя впряг на скръб и самота
препускаме без време, без дума и без звук.
Вървим на там, към свойта висота
измислена и свята не за нас а за някой друг.
Минаваме препятствия, изтриваме потта
ний бързаме да срещнем тази цел, преди
да бъдем изпреварени, съборени в прахта,
но не ний , а друг съдбата ни реди.
Да друг. ДА онзи, който бяга тук до нас
загърбил другия препуска той встрани
и би използвал всичко в този час
да те събори, дори и да не победи .
Да този другия ще бяга все зад нас
Ще тича не към финиш, а към твоя гръб,
защото днес по - важно е за нас
не победата, а да не загубим този път.
А другия втрещен в гърба ти мисли си сега
за същото, че ти си негов враг.
И никой не печели в таз игра.
и всеки пада в плен на неморален мрак.
Защото тук, сега и занапред
не ще спечелим в своята борба,
освен ако не се сплотим, със теб,
човекът, който тича тук до мен и дебне ми гърба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар