Текат минутите и метрите към своя край.
Стоя пред вас, минаващи по улиците, тъй втрещен,
объркан, зачуден, измамен, огорчен.
Вървите вие днес тук с наведена глава.
Минавате през другия, изграждате стени
коне с капаци, магарета с кола
кола от бреме, мъка, скръб,загубени мечти.
Вървите вий по булеварда сив, жесток
събрал тъгата ви, рисува ви в амфаз
рисува ви на черно бял фон, на опърпан блок,
а по средата, учуден гледам всеки аз.
Стоя пред вас с протегнати ръце.
Раздавам себе си, утеха за душевния ви глад
А вие ми се смеете, невярваще - "Къде
- ме питате - "видял си ти безплатния обяд."
"Нали стоиш така разперил тез ръце пред нас"
ми казвате - "Не ти е чиста работата май.
Не вярваме че искрен си. Не искай тъй за вчас
да скочим ний в прегръдките ти , да срещнем своя край."
Та, ти сега предлагаш ни прегръдка без пари
А знаем ли какво ти дириш след това.
Прегърнем те, усмихнем се, и .....уви
забил си нож коварен, яростно в гърба."
"Не ти е чиста работата май" - мълвите вий така
не спирате, не вярвате във мойта доброта.
"Но хора" - казвам ви-"Спрете. Подавам ви ръка"
"Добре - обръща се един- ще видим тая работа сега."
Прегръща ме, по братски, силно и смирен
потупваме по братски по гърба
Но виждам как във следващ тук момент
пробождаме със братския си нож той грубо във гърба.
Навежда се над мен ухилен и обезумял.
"Видя ли" - казва. "Ето ти разплата"
"Убих те, братко аз преди ти да си успял,
Защото в днешно време, брат врак е той за брата."
И тъй аз виждам своя сетен брот и с тон
на песен аз тръгвам си от този свят без стон и без сълзи
убихте ме, не вярвахте на моя павилион
на желания, убихте вашия продавач на мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар