Поисках те. А ти поиска мен.
Поне така ми каза вчера.
Но вече съм безкрайно уморен
от пясъка в часовника отмерен.
Поисках всичко. Днес. Сега.
Да бъдем част от нашите вселени.
Да бъдем птици, вятър и дъга.
И огънят сред зимата студена.
Дори не помня (вече не)
от колко време те очаквам?
Бих чакал още (и на колене).
Но букетът ми май вече поувяхна.
Е, тук съм. Погледни ме. Виж.
На портата стоя и не говоря,
а чакам тихо. Да решиш
от коя страна вратата да затворя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар