петък, 26 февруари 2016 г.

Най - после

Връщам се аз тук,
точно там където те оставих.
Плачеща без звук;
как изглеждаш бях забравил.
Свила се до мен
ти трепериш и ме гледаш
през сълзи и с тлен
на разпален стар мираж.
Още те обичам;
май не беше толкоз важно
но за мен май е
топлеше ме в ден прокажен.
Тази вечер тук
ще си моя без  въпроси
без да има друг
ще сме заедно най - после.

Няма коментари:

Публикуване на коментар