Къде си отиде страха ми,
че няма да можем сами.
Вчера не можех да схвана
как ще вървя от страни.
Там настрани; надалеко
от нашия път начертан.
Как ще вървя; Дали леко
или пак във сълзи облян.
Но ето ,че вече потеглих
душата си с раните скрих.
От тук, от там я превързах
и със мечтите си я заших.
Май че ще бъде по - леко
след като спомен с любов
ще ми тежи тук във жакета.
Ей тук, във левия джоб.
Ти не тъгувай, а тръгвай
там от страни продължи
По нашия път и си знай,
че те обичам както преди.
И когато един ден ме видиш,
Прашен от път и с жакет
от спомен с любов и магия
на отдавна износен късмет.
Ще ме попиташ с насмешка
"Кога ще се спреш ти? Кога?"
А аз ще те гушна хлапашки
и ще ти кажа: "Точно сега."
Няма коментари:
Публикуване на коментар