Почти е обяд

Кой звяр ме научи така да обичам
като жалък глупак по - луд и от шут?
Бясно вглъбен нейното име аз сричах;
лутах се  в наща любов все обут.
Ей, викам я с името дето й дадох,
когато внезапно ти влюби се в мен;
в ден на разцъфнала зимна прохлада;
в нощ, остаряваща в нашия плен.
В ден на невинни и детски въпроси.
В нощ на прокудени страсти в зандан.
В ден на лудите ласки изпросени;
в нощ, във която аз влюбвах се с плам.
Но звяра май, че разсеян пропусна
най - важното в тази любов да научи
след дневните ласки и нощните устни
най - безвъзвратното май, че се случи.
Вече наща любов сякаш малко увяхна,
изморена от ласки ден подир нощ,
Внезапно своята рокля премахна;
на хълбок легна в натрупана немощ.
Сега тук лежим ние тримата чакайки.
Нашата обич лениво да вдигне глава,
а ти все шептиш вечно оплаквайки се
"Много май спахме, Събуди любовта"
А тя все се дърпа и гуши, опъва се
уморена от мен, онзи вчерашен звяр;
спи между двама ни в нас все уплита се
в нежна прегръдка във детски кошмар.
Нека спи, нека спи, остави я, тя милата
видя покрай двама ни толковя свят
уморена е тя от света и мечтите ни.
Нека спи още малко, а почти е обяд,