Познали ме или не можеш все още?
Толкова време тъй мина си, днес
си тъй хубава, май още се мръщиш,
когато усмихнеш се в сладък унес.
Още си същата ти, която обичаше,
скръстила длани около врата ми.
Нежно най - милите думи изричаше
Чуваш ли, мухльо. Обичам те, Бога ми.
Още си същата стъпила в стремето,
на нашата дива и необуздана любов,
стиснала здраво юздите на времето,
всеки дъждовен ден заменяща с нов.
Слънчев, приятен, прохладен и есен
чука припряно по лятните двери
И в края си лятото запя нащта песен
която си пяхме със теб, май че вчера.
Но някак си тъжно звучи днес и сякаш
за първи път чувам минорните ноти.
И лятото от любов необяздена бяга,
А есента все тъй си чука на входа ми.
Е нищо, не бой се не съм те забравил.
Толкова време тъй мина си, ей ме на.
За винаги в мен ти следа си оставила;
силуета на есен във лятото влюбена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар