На Лили

Поисках те. А ти поиска мен.
Поне така ми каза вчера.
Но вече съм безкрайно уморен
от пясъка в часовника отмерен.
Поисках всичко. Днес. Сега.
Да бъдем част от нашите вселени.
Да бъдем птици, вятър и дъга.
И огънят сред зимата студена.
Дори не помня (вече не)
от колко време те очаквам?
Бих чакал още (и на колене).
Но букетът ми май вече поувяхна.
Е, тук съм. Погледни ме. Виж.
На портата стоя и не говоря,
а чакам тихо. Да решиш
от коя страна вратата да затворя.

Женската усмивка

Колко малко и трябва на всяка жена
да бъде желана, обичана, даже красива.
Нито грим, нито руж, нито друга лъжа.
Когато е себе си, горда, с кусури и дива.
Точно тогава ние обичаме вас, госпожи.
Не когато червисани гледате празно.
Навирили нос към ореол недостижим.
Усмивката ви е вашия пъклен съблазън.
Ни дрешките, нито превземките даже
може истинските мъже да спечелят.
Само вашата нежна усмивка тук важи.
Само тя от всичкия  фалш ви разделя.
Усмихвайте се дори и след грешките.
Дори без причина и повод и признаци;
даже след ден от безкрайни премеждия;
даже след низ от рутинни безмислици.
Най - добрата награда в света на мъжа
не е голото тяло на пластмасови миски,
а най - непринудената ви усмивчица.
Тази, която свeта на мъжа  ще осмили.

Най - после

Връщам се аз тук,

точно там където те оставих.

Плачеща без звук;

как изглеждаш бях забравил.

Свила се до мен

ти трепериш и ме гледаш

през сълзи и с тлен

на разпален стар мираж.

Още те обичам;

май не беше толкоз важно

но за мен май е

топлеше ме в ден прокажен.

Тази вечер тук

ще си моя без  въпроси

без да има друг

ще сме заедно най - после.

До скоро

Къде си отиде страха ми,
че няма да можем сами.
Вчера не можех да схвана
как ще вървя от страни.
Там настрани; надалеко
от нашия път начертан.
Как ще вървя; Дали леко
или пак във сълзи облян.
Но ето ,че вече потеглих
душата си с раните скрих.
От тук, от там я превързах
и със мечтите си я заших.
Май че ще бъде по - леко
след като спомен с любов
ще ми тежи тук във жакета.
Ей тук, във левия джоб.
Ти не тъгувай, а тръгвай
там от страни продължи
По нашия път и си знай,
че те обичам както преди.
И когато един ден ме видиш,
Прашен от път и с жакет
от спомен с любов и магия
на отдавна износен късмет.
Ще ме попиташ с насмешка
"Кога ще се спреш ти? Кога?"
А аз ще те гушна хлапашки
и ще ти кажа: "Точно сега."