Посрещане

Обич тъй нужна

добре си дошла;

чукаш възбудено

по мойта врата.

Дали да те пусна

в момента незнам,

защото отдавна

стоял съм тук сам.

И чаках аз теб

да дойдеш сама;

пламък, искрица

и къс топлина

тук да оставиш

самотна и ти

с обич - забрава

да ме дариш.

А сега късно идваш

след дъжд и след зной.

Със пръсти помилваш

следи от порой

по мойта врата

следи от любов

и тъжна жена;

не съм аз готов...

...тебе да пусна;

бъди тъй добра

обратно върни се

от къде си дошла.

Ела след година.

Пак потърси

вратата очукана

от чужди сълзи.

Попътай ме там

на прага изправен,

дали тебе чакам

от сълзи изпразнен,

нов и пречистен

от старите болки

и малко замислен,

но не и чак толкова.

Причината

Природата, май че е

някак зловеща;

отнема приятел,

близък, все нещо;

ще вземе тъй нужния

полъх надежда;

сам те оставя

без спътник и вещи.

Когато си сам,

бавно умираш

губиш, и губиш,

и губиш по малко,

после се питаш:

"Ако аз умра

дали ще е жалко?

Има ли някъде

тука причина

жив да остана

и с малко късмет

да продължа да се боря

още година;

може би две ,

или три, или пет."

И когато намериш

тази причина-

била тя мечта,

клетва, жена-

живота се връща

надежда пак има

живееш наново,

със нова душа.

Ти си за мене

тази причина;

ако теб те няма -

няма ме мен.

С теб продължавам

още година

може би пет,

не педесет.

И когато един ден

аз си отида

знам, че оставям

те по -добра

борбена, горда

и малко свадлива;

ще имаш причина

да продължиш и сама.

И всеки път, в който

почувсваш се слаба

духът ми ще идва

при теб;ще изрича:

"Ставай, ставай,

глупачка такава;

ставай, защото

Мариян те обича!"

Приспивно

Заспа ли вече, нищо спи.

(помилвах и косите нежно)

от моята тъга не се буди.

(пригладих и завивката прилежно)

Красива си, не се буди;

(целунах я по челото горещо)

към сънищата си тръгни.

(посочих към прозореца отсреща)

Ще тръгвам, ти не се буди;

(последно копче закопчавам)

сълзите под възглавницата скрих.

(и със въздишка от леглото ставам)

Когато утре се събудиш ти

(поглеждам през прозореца във мрака)

сълзите под възглавницата събери,

(там някъде съдбата ми ме чака)

скрий ги някъде, не сещай се за тях,

(дали аз трябва да остана)

или ги покажи ти на света без страх,

(или наистина надежда няма)

но знай че само тях от мен ще имаш ти-

(дали да те събудя и попитам)

мъниста от сълзи, гердан от счупени мечти.

(или да тръгна пак по пътя си да скитам)

Спиш ли още, нищо спи .

(излизам през врата пак бездомен)

От моята тъга не се буди

(поглеждам аз назад и тръгвам уморен)

Недей

Ще ме оставиш ли така?

Недей, недей;

...във сълзите и в самота?

Нима ще тръгнеш тъй сега?

Недей, недей;

...аз знам, че всичко е лъжа.

Аз знам че лъгала си ти.

Недей, недей;

...за старите лъжи ти не плачи.

Не тръгвай, чакай остани...

недей, недей;

...не казвай нищо, просто спри.

С жестокост ти не ме боди.

недей, недей;

...не си чак толкова жестока ти.

Вдигни глава и погледни.

Недей, недей;

...за старите лъжи ти не плачи.

Изобщо смисъл няма ли?

Недей, недей;

...не отговаряй, не, не, спри.

Нима ще ме оставиш тук?

Недей, недей;

...дори и не издавай звук.

Да тръгна с теб на другите на пук?

Недей, недей;
...оставам тук....

Кажи ми да

Кажи ми да каквото и да питам;

заший ме като стар износен джоб.

Харесай си конче от твойта игленица,

с която шила си джобове цял живот.

Кажи ми да дори и да не искаш;

огледай се във мен като във вир.

Отпий от вира, навред вода разплискай

с моята любов организирай пир.

Кажи ми да без да казваш друго;

със моята любов ти нахрани света.

На моето послание стани съпруга;

на мойта черна страст стани жена.

Кажи ми да и после не продумвай;

след да-то вътре в теб ме приеми.

Не само част а цял, от край до докрай;

на всякъде където тръгнеш ме вземи.

Отдай ми се движи се с мене в ритъм,

с ръка ме поведи и направи ме роб.

Кажи ми да каквото и да питам;

заший ме като стар износен джоб.

Влюбеният поет

Пътнико мил ,добре си дошъл

стискам твоята морна ръка

седни тук при мен, кажи ми сега:

минал надлъж и нашир ти света.

Видя ли ти пътнико, някъде там

най - хубавата жена на света

и ако да, кажи ми да знам

дали във сълзи обляна бе тя?

Попита ли нея горкичката тя,

защо тъй плаче, дали ,о дали

загубила близък или пък, о да

по стара любов, о дали, о дали

плачеше там най - хубава тя?

А каза ли тя или просто със свян

обърна се тя и продължи

избърсала своята черна сълза

Тръгна ли тя към свойте мечти.

Защото тя, пътниче, милата тя

точно на там пое преди век,

а стигнала ли ги бе и ако да

дали е намерила в тях своя лек.

А ако плачеше милата тя

каза ли име, пита ли за някой

за кой, за кого, за къде, за кога

защо не говориш, почакай, постой.

Кажи ми ти, пътнико сълзите избърса ли

на най - красивата, милата тя

каза ли й, че аз тука я чакам и

питам за нея, деня и нощтя...

На другата маса стояха двамина

и гледаха тоя станник как сам

стои и говори, сам господина

а нямаше никой пред клетия там.

- Луд ли е тоя. - единият пита -

що тъй сам си говори, с кого,

призрак ли бял, там му е зрител,

или пък със съвест води там спор.

- Не знаеш ли?- другият му отговори-

това е поета, влюбен в жена.

Сякаш луд, сякаш сам си говори,

а всъщност той седи с любовта.

Всеки ден сяда на същата маса

и пита той, себе си сякаш, ей там

и никога отговор не получава

и всеки път става и тръгва си сам.

Нощна изповед

В моя дом изгасва

последната искрица;

слънцето залязва

пред вечен хоризонт;

надеждата прираства

във злобна вечерница

на влюбен мъж и с дим

обгръща моя дом.

От вечността поникнал

плевел на раздяла;

в нищото събудил се

от столетен сън;

искрено обикнал

любовта узряла,

победих омразата

разпнах я аз вън,

колкото се може

толкова далече

от сърцето ми

тя да бъде днес;

и не дай си боже

да обикна вече,

че сърцето ми

гние във унес.

Но когато съмне

зная че ще скрия

раните си вечни

и ще вярвам пак,

че искрата в тъмно

някой ще запали.

болката човечна

ще прегърне благ.

Жена обичаща и правеща ме мъж

Сърцето ми те е създало изведнъж
лика, духа ти, мириса на твойто тяло;

жена обичаща и правеща ме мъж

от всичко свято, нещо оцеляло.

Ръцете ми изваяха те изведнъж

чертите ти на моите мечти са продължение

жена обичаща и правеща ме мъж

на всеки грях - поквара, опрощение.

Самотата ми те нарисува изведнъж

влюбена в мечти, меланхолична

жена обичаща и правеща ме мъж

в безкраен алгоритъм, тъй различна.

Назовах те с име изведнъж

тъй кратко, но разказващо предания

за жена обичаща и правеща ме мъж

за неистова наслада след страдания.

И тъй създадох тебе изведнъж

без мостра те направих аз мечтаейки

за жена обичаща и правеща ме мъж,

без мостра те направих, знаейки...

...,че няма по - божествени неща на длъж

от теб и чувството че си до мене

жена изваях аз, а тя извая мъж

единствено от вдъхновение.

Светът създаден е за двама

Светът създаден е за двама

безсмъртни Ева и Адам,

да дишат заедно;един за друг ако потрябва.

Повярвай,светът не е създаден да си сам.

Светът създаден е за някой;

за хубава жена от влюбен мъж.

Да бъдат заедно във вечно лято;

Да гинат заедно в безсмъртната си плът.

Светът създаден е за двама;

да бродят заедно навред.

До края на света да бродиш даже,

не ще се умориш ако съм с теб.

Светът направен е за някой

във миг на самота и стон

към две сърца, просто да забият заедно;

не заедно....... ,а прост в тон.