Причината

Природата, май че е

някак зловеща;

отнема приятел,

близък, все нещо;

ще вземе тъй нужния

полъх надежда;

сам те оставя

без спътник и вещи.

Когато си сам,

бавно умираш

губиш, и губиш,

и губиш по малко,

после се питаш:

"Ако аз умра

дали ще е жалко?

Има ли някъде

тука причина

жив да остана

и с малко късмет

да продължа да се боря

още година;

може би две ,

или три, или пет."

И когато намериш

тази причина-

била тя мечта,

клетва, жена-

живота се връща

надежда пак има

живееш наново,

със нова душа.

Ти си за мене

тази причина;

ако теб те няма -

няма ме мен.

С теб продължавам

още година

може би пет,

не педесет.

И когато един ден

аз си отида

знам, че оставям

те по -добра

борбена, горда

и малко свадлива;

ще имаш причина

да продължиш и сама.

И всеки път, в който

почувсваш се слаба

духът ми ще идва

при теб;ще изрича:

"Ставай, ставай,

глупачка такава;

ставай, защото

Мариян те обича!"