(помилвах и косите нежно)
от моята тъга не се буди.
(пригладих и завивката прилежно)
Красива си, не се буди;
(целунах я по челото горещо)
към сънищата си тръгни.
(посочих към прозореца отсреща)
Ще тръгвам, ти не се буди;
(последно копче закопчавам)
сълзите под възглавницата скрих.
(и със въздишка от леглото ставам)
Когато утре се събудиш ти
(поглеждам през прозореца във мрака)
сълзите под възглавницата събери,
(там някъде съдбата ми ме чака)
скрий ги някъде, не сещай се за тях,
(дали аз трябва да остана)
или ги покажи ти на света без страх,
(или наистина надежда няма)
но знай че само тях от мен ще имаш ти-
(дали да те събудя и попитам)
мъниста от сълзи, гердан от счупени мечти.
(или да тръгна пак по пътя си да скитам)
Спиш ли още, нищо спи .
(излизам през врата пак бездомен)
От моята тъга не се буди
(поглеждам аз назад и тръгвам уморен)
Няма коментари:
Публикуване на коментар