последната искрица;
слънцето залязва
пред вечен хоризонт;
надеждата прираства
във злобна вечерница
на влюбен мъж и с дим
обгръща моя дом.
От вечността поникнал
плевел на раздяла;
в нищото събудил се
от столетен сън;
искрено обикнал
любовта узряла,
победих омразата
разпнах я аз вън,
колкото се може
толкова далече
от сърцето ми
тя да бъде днес;
и не дай си боже
да обикна вече,
че сърцето ми
гние във унес.
Но когато съмне
зная че ще скрия
раните си вечни
и ще вярвам пак,
че искрата в тъмно
някой ще запали.
болката човечна
ще прегърне благ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар