на пътя очертан от моите мечти.
Застанал съм угрижен и разочарован,
угорчен от хората, отказвам се почти.
Отказвам се почти да вярвам,
че пак ще срещна нечий нежен глас,
застинал на някой кръстопът, там
и чакащ мене. А чакам ли го аз?
Дали гласа ще чуя вече?
Гласът на любовта, подкрепата, блена.
Дали ще сетя нежни устни нечии,
суздадени да се целуват без вина?
Дали ще срещна пак очите
на влюбена жена, загърбила страха,
че няма да намери никой във мечтите
и устните ще се загубят нецелунати във прахта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар