Непонятно

Във сляпа нощ откъснат лъч

от спомена за светлината.

Във глуха скръб незнайна глъч

на някой губещ се във тишината.

Във леден свят запален плам

на обич, на студа на пук.

Във тъмен облак, блясък сам

на северна звезда поела все на юг.

Във остра болка тъп копнеж

за безболезнен свят, красив и друг.

Във чужда истина, моя си стремеж

към звездата поела пътя си на юг .

Във падението, тих възход

на щастие и истинска наслада.

Във кошмарите, реалния живот

избягал нощем без пощада.

Във мойто аз е нащо ние

въпроси отговорени, но неизречени

Във лъжата наща истина се крие.

Лежиме голи а сякаш сме облечени.

Непонятно е, но тъй разбирам.

Лежиш до мен, но си тъй далеко.

Усещам ти бодлите от коприна

Усещам тежеста на погледа ти леко.

Непонятно е, но тъй понятно.

Не съм за тебе само аз, а някой.

Просто някой, който те обича необятно,

но просто някой, бъдещ никой.