Поспри

Просто спри;

послушай малко;

остани.

Ше бъде жалко

да си тръгнеш.

Не.

Не говори.

Просто слушай;

спри.

Не казвай нищо;

просто остани.

Знам,

че късно е;

поспри.

Така за малко;

за последно

остани

Да те видя за последно.

Да целуна тези устни.

Просто стой;

почакай;

остани.

Почакай малко;

спри се;

да те видя за последно.

Стой;

моля;

обърни се;

знам;

ще е нередно

но поспри.

Погледни ме пак

да хвана погледа

да го пленя.

Дай ми знак

надеждица последна

остани така.

Поспри.

Постой.

Не казвай нищо;

каза вече;

чух те и разбирам всичко.

Но почакай.

Нека те погледам още малко

За да мога да запомня

този миг, и онзи и предишния;

почакай. Спри.

Целуни ме;

ей така последно;

нека се вселя във теб

и след това тръгни,

но знай, че тук съм;

вътре в теб

и няма да изляза;

ще ме носиш вечно ти.

О, аз съм вътре в теб отдавна

и ти си вътре в мен

но няма как да бъдем заедно

Затова.

Целуни ме.

И тръгни

да тръгна аз със тебе

вътре в теб.

Къс от сърцето

Къс ще откъсна,

вик ще отроня;

къс от сърцето ми, вик от душа.

Пръст ще разровя,

от гроб ще изкарам

моята черна и сляпа сътба.

Пръв аз ще тръгна

без да ме чакаш.

Ще тръгна към теб дори закъснял.

Ще дойда подире;

къс ти дарявам;

къс от сърцето ми, стон премалял.

Обич дарявам;

обич и ласка;

къс от сърцето ми, зов за любов.

Ти не отвръщай,

само ме слушай;

къс ти дарявам, от сърцето, суров.

Но ти не го взимай,

върни го при мен;

къс от сърцето ми, върни го обратно.

Върни го при мен

върни го в сърцето

да може то да обича теб по - необятно.

В търсене на щастието

Отново скитам в сенките вековни

на силуета си съм пленик, жалък роб

на мечтите и на пориви любовни

робувам, възвисяващ своя гроб.

Гроба ми е изкопан, ковчега ми отворен

очаква ме да спра да вярвам и снова

по черната земя, по пътя необходен,

и пътя да остане там над мен за вечността.

Но аз ще бродя, ще вървя и вярвам,

ще търся щастие, дори да ме довърши,

ще го намеря аз и няма да го пускам,

тогава ще съм жив и пътя ми ще свърши.

Ковчега ми ще се затвори, гръб ще ми обърна,

а пътя ще остане там зад мен, стаен,

но тъй ще знае, че пак при него ще се върна,

след щастието ще поема пак по пътя си смирен.

Поредно лято

Поредно лято си отива,

загубило се във дъжда.

Със него, любовта красива

тръгва мълчаливо тя.

Поредно лято се разделяма

отлъчени от себе сега,

лятото виновно е да бъдем заедно

и любовта е лятото ни, да.

Поредно сбогом се откъсва

от устните ми, сетили лъча

на лято и любов през пръсти

отива си със пясъка сега.

Дали?

Застанал съм отново сам, бездомен

на пътя очертан от моите мечти.

Застанал съм угрижен и разочарован,

угорчен от хората, отказвам се почти.

Отказвам се почти да вярвам,

че пак ще срещна нечий нежен глас,

застинал на някой кръстопът, там

и чакащ мене. А чакам ли го аз?

Дали гласа ще чуя вече?

Гласът на любовта, подкрепата, блена.

Дали ще сетя нежни устни нечии,

суздадени да се целуват без вина?

Дали ще срещна пак очите

на влюбена жена, загърбила страха,

че няма да намери никой във мечтите

и устните ще се загубят нецелунати във прахта?

Непонятно

Във сляпа нощ откъснат лъч

от спомена за светлината.

Във глуха скръб незнайна глъч

на някой губещ се във тишината.

Във леден свят запален плам

на обич, на студа на пук.

Във тъмен облак, блясък сам

на северна звезда поела все на юг.

Във остра болка тъп копнеж

за безболезнен свят, красив и друг.

Във чужда истина, моя си стремеж

към звездата поела пътя си на юг .

Във падението, тих възход

на щастие и истинска наслада.

Във кошмарите, реалния живот

избягал нощем без пощада.

Във мойто аз е нащо ние

въпроси отговорени, но неизречени

Във лъжата наща истина се крие.

Лежиме голи а сякаш сме облечени.

Непонятно е, но тъй разбирам.

Лежиш до мен, но си тъй далеко.

Усещам ти бодлите от коприна

Усещам тежеста на погледа ти леко.

Непонятно е, но тъй понятно.

Не съм за тебе само аз, а някой.

Просто някой, който те обича необятно,

но просто някой, бъдещ никой.

Ще идвам

Ще идвам късно, много късно
може би по - късно от ноща.
Тихо, тихо, може би на пръсти
ще идвам тук, ще нося светлина.

Ще идвам скришом, сам и буден.
Ще седна до леглото ти, ще бдя
над теб, кошмарите ще прокудя
Ще те пазя, скъпа, чак до сутринта.

А когато дойде сутринат ще тръгна.
Не ще остане помен тук от мен,
да мога утре вечер пак да се завърна.
Ще идвам тихо, от любовта пленен.