Рай

Твоите очи ме палят,
като плам - изсъхнал стрък.
Твоите коси ме галят,
като вятър - боров връх.

Тишината ще ни скрие;
ще се влее нас дори
и със нощ ще ни покрие
и с любов ще ни дари.

Адски огън ще ни топли;
във очите ще блести,
запленяващ всички вопли
на забравени мечти.

Сляпа вечност ще ни гони
във часовник пясъчен.
Вечни вечността ще помни
любовта във теб и мен.

И нощта сега ме гали
със върха на твоите коси,
а живота ме научи
да го гледам във очи;

да съм с теб и да ти казвам,
че обичам те безкрай;
скрил нещастието в пазва,
да живея в своя рай.