Безмълвие

Защо тъй със тебе
няма какво да си кажем
когато очите ни
безспирно и шумно шептят.
Та нали сме си заедно?
Че се обичаме
май още важи;
На челата ни пише ли,
че сърцата ни още горят?
 Защо тъй ме гледаш?
Не съм ли аз същия;
Онзи с цветята
и вестник "Сега"?
Нима ти си друга,
не тази дето
косата си обръщаше;
със меки трапчинки
и малко тъга?
Защо тъй мълчиш?
Не искам ли същото,
което поисках тогава и ти
тъй знаеше как,
а беше май същата;
ти знаеше как
леда да стопиш.
 Сега сме затънали
в леда до ушите тук.
Не виждаш ли? Ах !
Стоиме замислени;
не издаваме звук,
а ти тъй ме гледаш
със толкова  страх.
Недей, не страхувай се.
Май съм си същия;
дори и със бръчките,
с рядка брада.
Хайде, обличай се;
нека да тръгваме;
можем да срещнем
пак любовта.
И пак ще я срещнем,
вече различни -
ти все тъй хубава
аз белобрад...,
но няма значение,
щом очите шептят ни
безмълвно без звук,
че сърцата ни още горят. 
 

Усмихвай се

Усмихвай се, усмихвай се,
танцувай със очите си
врата затвори
към вчерашния ден.
Към мене погледни
рисувай със мечтите си,
дъх си поеми,
влюби се ти във мен.
Аз идвам от далеко знай
и ти си ми наградата;
на вечно мореплаване,
последният ми бряг.
Бродих сам от край до край
и гоних аз забравата;
във мъчно надпреварване
аз смъртен бях и враг.
И ето че дойдох сега,
окъпан от сълзите си.
Сърцето ми е лед;
останал съм без дъх.
Целувай ме така;
удави ме във косите си;
аз ще те предпазя
от всеки твой зъл дух.
Усмихвай се, усмихвай се,
рисувай със мечтите си.
На лошо настроение
не изпадай ти във плен.
Целувай ме, целувай ме.
танцувай със очите си;
тъй горда и божествена
влюби се ти във мен.

Влюбване

Най - красивото нещо на всяка любов

е онзи момент, във който разбрал си,

че да бъдеш ти истински си вече готов

и ти си сам себе си без много въпроси.

И всяка чернилка що сбирал си с мъка

заседнала до преди малко в сърцето ти

оттича се бавно като тиня в улука

и оцеждаш се цял, и с вик прероден си.

Чувстваш наново без да питаш се даже,

какво е туй чувство не питаш въпроси,

а цялата своя любов ще покажеш

и мъничка ласка в сумрака ще просиш.

А твойта възлюбена ласки дарява

и търси от теб само малко утеха

мечтите си с твоите мечти прекроява

и ушива със тях на вселената дреха.

И така и вселената с вас пременена

ще погледнe от тук и от там и ще каже

"Двамата май един за друг са родени"

и с усмивка лицата ви тъй ще намаже,

че и двамата вече ухилени, смешни

ръка за ръка ще крачите заедно

и на всичките грешки невинни, човешки

ще плащате вечно блаженни вий наема.

А ти ще си вечно отпуснал там гарда

поемащ любовния удар; усмихващ се

и със сетната мисъл и кредо на барда

вместо"стига"ще казваш просто"обичам те"!

Любов и малко тъга

Обичаща, искаща,
можеща, даваща,

призрачно хубава,

с малко тъга;

търсеща, питаща,

можеща, искаща,

с бели крила

и кристална душа.

С русите кичури

с черния грим

със меки трапчинки

и малко тъга;

казах й призори

преди да зиспим,

че отърване няма

и моя е тя.

Тя се усмихна,

затвори очите си

протегна раката си

и точно тогаз

чух я аз слисан,

леко издиша

и каза "обичам те"

точно тогаз.

А аз я погледах

още минута,две;

помилвах косата й

и после заспах.

Дори да не казах

тогава обичам те

тя си го знаеше

знаех и аз.

И сега след години

отново целувам я,

милвам косата и

докато спи

и зная че милата

друго не искаше

само любов

и малко тъга.

Е, това е живота

най - красивото нещо

когато си влюбен

е тази тъга,

защото пък тя

те кара да губиш

представа за време

и мярка и свян.

И когато намериш я

здраво държиш я

призрачно хубава,

с малко тъга,

търсеща, даваща,

можеща, искаща,

мила, обичаща

....просто жена.

...май е време да се влюбиш

...А колко е часа ли питаш, толкоз

че май е време да се влюбиш;

вратата да покажеш на онази болка,

в която всичко във живота ти се губи.

Да затвориш скрина в мрачната си стая;

да погледнеш за последно ти света;

нов свят от цвят и обич да изваяш

и свойта зима да смениш със пролетта.

И после мен да видиш със умора

след всичкото творение тук днес,

ръце около мене да затвориш

да кажеш: "Във новия ми свят ти влез."

Какво тъй търсиш

"Какво тъй търсиш"-някой ще ме пита

"Вода ли, топлина, подслон, храна.

Вода и топло тука има до насита

храна ще ти намерим ей сега.

Подслон ще ти намерим, даже ето

при мен ела, пък остани тук колко щеш

И топло ще е, и ще си и сит - облечен

от моята вода дори ще дам да пиеш

"Благодаря, но ще прощаваш"

с усмивка и въздишка ще му кажа

"Не търся туй което ми предлагаш,

със топла благодарност ще откажа.

Любов аз търся,искам само нея.

Тя да топли ме във вечни времена

от вечните и извори да пия

от сладката и гръд да черпя аз храна."

"Така ли?" ще ми каже той - човека.

"Добре тогава аз ще дойда с теб;

да търсим двамата по чуждите пътеки

да я срещна пък и аз със мъничко късмет."

"Но как та ти тук имаш доста

подслон, огнище и храна, вода

а аз от град на град все прося

и скоро май че няма да се спра."

"Да, имам, но за какво ми е, кажи ми

дори и цялата земя в ръце да събереш

луната да свалиш - недостижима

не струва нищо щом няма на кого да я дадеш."