е онзи момент, във който разбрал си,
че да бъдеш ти истински си вече готов
и ти си сам себе си без много въпроси.
И всяка чернилка що сбирал си с мъка
заседнала до преди малко в сърцето ти
оттича се бавно като тиня в улука
и оцеждаш се цял, и с вик прероден си.
Чувстваш наново без да питаш се даже,
какво е туй чувство не питаш въпроси,
а цялата своя любов ще покажеш
и мъничка ласка в сумрака ще просиш.
А твойта възлюбена ласки дарява
и търси от теб само малко утеха
мечтите си с твоите мечти прекроява
и ушива със тях на вселената дреха.
И така и вселената с вас пременена
ще погледнe от тук и от там и ще каже
"Двамата май един за друг са родени"
и с усмивка лицата ви тъй ще намаже,
че и двамата вече ухилени, смешни
ръка за ръка ще крачите заедно
и на всичките грешки невинни, човешки
ще плащате вечно блаженни вий наема.
А ти ще си вечно отпуснал там гарда
поемащ любовния удар; усмихващ се
и със сетната мисъл и кредо на барда
вместо"стига"ще казваш просто"обичам те"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар