Вървях обречен на забрава,
стигнах края на света
и спомена изхвърлих аз тогава
за теб, за нас, за любовта.
Забравата обзела ме отдавна
обгърнаме по - грубо от преди.
Без спомена за теб тъй сладък
от огъня на самотата тъй боли.
И тъй оставен да изгния
лежах във локва от забравена мечта,
а спомена завърна се, сълзите ми изтри
и пак разказа ми за теб и любовта.
Изслушах го аз, сякаш пък не знаех
що ще каже той дошъл при мен,
но чак сега май истински го чух
и оковите на самотата скъсах окрилен.
Ясно стана ми за всичко
за теб, за нас за него (спомена) и за мига
във който ти си тръгна безпричинно,
за мига, във който спомена завърна се от край света.
А ясното във случая това е:
че колкото и много да боли
когато нещо свърши трябва ти да виждаш края
когато те улучат във сърцето то трябва да кърви.
А всичката ти кръв пролята,
за своята любов, за своята мечта
ще бъде тя напразна и ненужна
ако я изпратиш заедно със спомена на край света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар