Нищото

От нищото излиза силуета ти божествен
лек вятър, стръкче въздух, светлинка
протягам се и го докосвам, девствен
непорочен, чист и бистър е като сълза.

От нищото се чува тиха песен ,
пеят за любов и радост със нечуван глас
глава наддавам и я чувам лесно
колкото и тихо те да пеят, пеят те за нас

И пак от нищото се ражда спомен
за отминал ден, мечтая пак да предстои,
моя си,аз твой, във теб съм, ти във мен
а всичко друго гледа, а нищото мълчи.

От нищото те чакам аз обратно.
Да дойдеш пак от там,на където ти пое.
Пак да ме погледнеш, тъй познато необятно
аз да те прегърна, тъй познато теб.

А нищото ме гледа, не разбира
Какво ли искам аз? Защо го гледам тъй?
Защото нищо не направих да те върна
и сега то, нищото не ще те върне, май.