Бурята

Преди да връхлетиш тъй бясно;

преди да дойдеш с трясък и със гръм;

преди да донесеш ти бурята е ясно.

Преди да се завихриш тихо е навън.

Сълзите губят се във бурята завихрена.

Сливат се със нея. Връщат се където са били.

Мечтите се размиват. Думите са замъглени

от прахта, която дигнали сте бурята и ти.

И всичко вече е безмислено.

Сълзите са безмислени, мечтите и страха,

че всичко ще остане от буря непокътнато,

че всичко тъй ще си замине във прахта.

Но бурята е нежна, ти я яздиш и я носиш

С нея идваш; не беда, а щастие вали.

Щастие ми носиш, щастие ти просиш,

но щастие ще трябва бурята да ти дари,

а бурята си ти.