остава шепотът нежен на ден.
Във нощния мрак ще отрониш сълза
скрита от всички, глуха и в плен.
Във нощната скръб ще откриеш утеха
спокойствие, удобство, наслада дори
в глухия мрак ще прогледнеш и ето
в сляпа тишина ме виждаш почти.
Във стара сълза от тебе отронена,
паднала с тътен на тихия път
ще видиш ти мене във мрака облечен,
ще сетиш ти пак на болка ревът.
Във тихата нощ ще откриеш мечтата,
която ти търсеше толкова дни.
Ще взираш се смаяно ти във сълзата
и ще виждаш ти всичко, нали?
Ще виждаш ти мене и тебе в сълзата
ще сешташ и болка и ярост и свян
ще питаш съзлата, във сълзи облята
старите сълзи, в които и аз бях облян.
Но късно ще е и сълзата ще крие
и ти ще я мразиш че все тъй мълчи.
И все пак ще знаеш и ще откриеш
че сълзата е просто нащто "преди".
Аз ли къде съм? Кой ли ме знае?
Само сълзата е спомен за мен.
Само в сълзата ти ще ме виждаш
в твоята най - глуха нощ
в твой най - тъмен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар