Бурята

Преди да връхлетиш тъй бясно;

преди да дойдеш с трясък и със гръм;

преди да донесеш ти бурята е ясно.

Преди да се завихриш тихо е навън.

Сълзите губят се във бурята завихрена.

Сливат се със нея. Връщат се където са били.

Мечтите се размиват. Думите са замъглени

от прахта, която дигнали сте бурята и ти.

И всичко вече е безмислено.

Сълзите са безмислени, мечтите и страха,

че всичко ще остане от буря непокътнато,

че всичко тъй ще си замине във прахта.

Но бурята е нежна, ти я яздиш и я носиш

С нея идваш; не беда, а щастие вали.

Щастие ми носиш, щастие ти просиш,

но щастие ще трябва бурята да ти дари,

а бурята си ти.

Молбата

Дай ми сили да не спирам,

да се боря и да вярвам и да продължа

да я търся нея, без да я намирам;

да изричам истини, посрещнати с лъжа.

Дай ми смелост да я диря

да не спирам да я чакам, да снова

по земята и по пътя да оставя диря,

да я види и да дойде, която и да бъде тя.

Дай ми воля да си вярвам,

че ще види дирята ми тя и ще я запомни.

Да я види, да я разбере, да и повярва

и да дойде тук при мен, във нощите вековни.

Другото и сам ще го направя

дай ми само сила, смелост, воля и ме виж

или как с живота ще се справя

или как от лудост аз ще срещна своя бич.

Сълзата

Във нощния мрак обкован с тишина

остава шепотът нежен на ден.

Във нощния мрак ще отрониш сълза

скрита от всички, глуха и в плен.

Във нощната скръб ще откриеш утеха

спокойствие, удобство, наслада дори

в глухия мрак ще прогледнеш и ето

в сляпа тишина ме виждаш почти.

Във стара сълза от тебе отронена,

паднала с тътен на тихия път

ще видиш ти мене във мрака облечен,

ще сетиш ти пак на болка ревът.

Във тихата нощ ще откриеш мечтата,

която ти търсеше толкова дни.

Ще взираш се смаяно ти във сълзата

и ще виждаш ти всичко, нали?

Ще виждаш ти мене и тебе в сълзата

ще сешташ и болка и ярост и свян

ще питаш съзлата, във сълзи облята

старите сълзи, в които и аз бях облян.

Но късно ще е и сълзата ще крие

и ти ще я мразиш че все тъй мълчи.

И все пак ще знаеш и ще откриеш

че сълзата е просто нащто "преди".

Аз ли къде съм? Кой ли ме знае?

Само сълзата е спомен за мен.

Само в сълзата ти ще ме виждаш

в твоята най - глуха нощ

в твой най - тъмен ден.

Щастлив до безкрай

Жестоката рана,
бавно загаря.
Сълзите топят се.
Дъждът преваля.
Болката мре
не отговаря.
Животът ми връща се
Дъждът вече спря.

Раната няма я;
вече затворена.
Остнал е спомен
за болката веч
Сълзата последна
за тебе отронена
пада от мен
остава далеч.

Топлото идва тук
Светлото топли пак
Зная, че още
над мене ще бдиш,
но сетния звук
и светлия знак,
който ми пращаш
че мен ще следиш

ме топли,
ми свети,
изправяме сам
сълзите избърсвам,
потопни,
проклети;
поеман натам
По пътя си тръгвам.

Няма да търся
теб и мечтата,
която делихме.
Ще скитам отново
там по земята,
а ти там от горе
пази ме, пази ме.
Пази ме до гроба.

По пътя ще тръгна
но не да те търся.
За щастие знай
ще бродя навред.
И отново ще спра,
когато го видя.
Щастлив до безкрай
и за мен и за теб.

На Плами

Замина си, но оставаш тук при мен.
Свърши всичко, преди дори да почне.
Замина си деня; прекрасният ни ден
Удари твоя час, а моя явно не е точен.

Замина си, остави ме, предадох те;
пуснах да си идеш, впуснах се да бягам;
осатна само спомена, смеха ти и оковите
на спомена и на смеха ти. Страдам!

Напусна ме страстта ти, образа ти, вярата
със теб си тръгна карсотата, радостта.
Остана ми онази болка, тъпата и старата
По загубен близък. Разкъсва ми плътта.

Откъсна се от мен завинаги и безвъзвратно.
Свалихате от онзи мой пиадестал на страст
за да мога аз да те кача отново и обратно,
но по високо. Да възвърнеш свойта власт.

Свеща угасва вече, угасна и страха
за всичко незапочнато и свършило.
Сетната сълза пада с грохот във прахта
Започвам да церя сърцето си прекършено.

Прати ми ангел, дай ми пак кураж
да бъда себе си, какъвти ти избра
и нека ангелът да помни мигът наш
и нека ангелът, че те обичам е разбрал.

А спомена ще пазя, ще го сложа там при теб
на новия пиадестал. Във новото ти царство.
Ликът ти ще ме следва, ще бди тук занапред
и ще ме пази от бъдещи коварства.

И моля се да сетя пак лъчите на смеха
да видя образати в някой чужд човек.
На чуждия да кажа " обичам те" в нощта.
Но казвайки го, знай, че казвам го на теб.

Почивай в мир!