…Жена…

…Вода…

Отпита нежно

от устни на дете

след дълък ден

на луди щуротии.

…Целувка…

Утолила вечно

жаждата във теб;

и все пак искаш

пак да се напиеш

…Зора…

На нас тъй нужна;

дочакана с копнеж;

със стрък надежда

на утрото пристана

…Прегръдка…

Огън в мен събужда

в свиреп водовъртеж.

От страст и обич прежда

Уши на нас премяна

…Любов…

От огъня ми  пламък,

последен и прокуден,

разпален от прегръдка,

целувка и зора,

…Богиня…

На света ми жалък.

С вяра в мен пробудена

Любов, целувка, глътка,

събрани във една…

…Жена…

Рай

Твоите очи ме палят,
като плам - изсъхнал стрък.
Твоите коси ме галят,
като вятър - боров връх.

Тишината ще ни скрие;
ще се влее нас дори
и със нощ ще ни покрие
и с любов ще ни дари.

Адски огън ще ни топли;
във очите ще блести,
запленяващ всички вопли
на забравени мечти.

Сляпа вечност ще ни гони
във часовник пясъчен.
Вечни вечността ще помни
любовта във теб и мен.

И нощта сега ме гали
със върха на твоите коси,
а живота ме научи
да го гледам във очи;

да съм с теб и да ти казвам,
че обичам те безкрай;
скрил нещастието в пазва,
да живея в своя рай.