Пак на петнайсет

Аз и ти сме пак на петнайсе.
С несигурни погледи, малко свенливи
ти май си влюбена, хайде признай си
а аз те намирам за толкоз красива.
Обичаме много, обичаме малко,
Обичаме някак по детски и сякаш
нехаем за хорското мнение жалко,
като птици влюбени в пролетна стряха.
Искаме всичко, неказваме нищо.
Докосваме спомена в бъдещи дни.
Спомена като детелина разнищен,
"Обича ме, не ме обича" някой мълви.
И крием очите си плахо във шепи,
невярващи, сякаш че всичко е грях,
И нежно устни към устни долепяме
за първа целувка със дълъг размах
на скулптор изваял със обич мечтите;
мечта със мечта се държат за ръка
и ние ги водим, а те все ни питат.
"Докога ще вървим, докога, докога"
А ние най - сетне ще видим и схванем,
че целия път извървян е преди,
много отдавна, но не и тъй заедно.
Не и с младешкият трепет тъй мил.
И хванали вече в ръцете сърцата си,
Аз твойто, ти мойто, след хиляди дни
отново ще спрем там до мечтите си
и сякаш сме пак на петнайсет, нали?

Каква срамота

В летния ден аз отново ще чакам

на онзи площад наш ще дойдеш сама

ще ми кажеш засмяна "изпуснах си влака"

а аз ще ти кажа  "каква срамота"

Ти на разсърдена ще се направиш
гръб ще обърнеш сякаш да тръгнеш
смешна гримаса ще ми напраиш
и със въздишка ще ме прегърнеш.
Ще те целуна по челото после
и ще ти кажа задавен през смях
"То майче време ще имаме доста,
тръгвай, че лошо колата там спрях."
После ще идеме заедно вкъщи
и ще се любиме цялата нощ
и на другия ден аз пак ще съм същия
на онзи площат пак ухилен идиот.
Лято ще е и аз пак ще чакам
нервен ще съм и ще пуша за двама
ще ми кажеш засмяна "изпуснах си влака"
аз ще ти кажа "каква срамота".
   

…Жена…

…Вода…

Отпита нежно

от устни на дете

след дълък ден

на луди щуротии.

…Целувка…

Утолила вечно

жаждата във теб;

и все пак искаш

пак да се напиеш

…Зора…

На нас тъй нужна;

дочакана с копнеж;

със стрък надежда

на утрото пристана

…Прегръдка…

Огън в мен събужда

в свиреп водовъртеж.

От страст и обич прежда

Уши на нас премяна

…Любов…

От огъня ми  пламък,

последен и прокуден,

разпален от прегръдка,

целувка и зора,

…Богиня…

На света ми жалък.

С вяра в мен пробудена

Любов, целувка, глътка,

събрани във една…

…Жена…

Рай

Твоите очи ме палят,
като плам - изсъхнал стрък.
Твоите коси ме галят,
като вятър - боров връх.

Тишината ще ни скрие;
ще се влее нас дори
и със нощ ще ни покрие
и с любов ще ни дари.

Адски огън ще ни топли;
във очите ще блести,
запленяващ всички вопли
на забравени мечти.

Сляпа вечност ще ни гони
във часовник пясъчен.
Вечни вечността ще помни
любовта във теб и мен.

И нощта сега ме гали
със върха на твоите коси,
а живота ме научи
да го гледам във очи;

да съм с теб и да ти казвам,
че обичам те безкрай;
скрил нещастието в пазва,
да живея в своя рай.