Безмълвие

Защо тъй със тебе
няма какво да си кажем
когато очите ни
безспирно и шумно шептят.
Та нали сме си заедно?
Че се обичаме
май още важи;
На челата ни пише ли,
че сърцата ни още горят?
 Защо тъй ме гледаш?
Не съм ли аз същия;
Онзи с цветята
и вестник "Сега"?
Нима ти си друга,
не тази дето
косата си обръщаше;
със меки трапчинки
и малко тъга?
Защо тъй мълчиш?
Не искам ли същото,
което поисках тогава и ти
тъй знаеше как,
а беше май същата;
ти знаеше как
леда да стопиш.
 Сега сме затънали
в леда до ушите тук.
Не виждаш ли? Ах !
Стоиме замислени;
не издаваме звук,
а ти тъй ме гледаш
със толкова  страх.
Недей, не страхувай се.
Май съм си същия;
дори и със бръчките,
с рядка брада.
Хайде, обличай се;
нека да тръгваме;
можем да срещнем
пак любовта.
И пак ще я срещнем,
вече различни -
ти все тъй хубава
аз белобрад...,
но няма значение,
щом очите шептят ни
безмълвно без звук,
че сърцата ни още горят. 
 

Усмихвай се

Усмихвай се, усмихвай се,
танцувай със очите си
врата затвори
към вчерашния ден.
Към мене погледни
рисувай със мечтите си,
дъх си поеми,
влюби се ти във мен.
Аз идвам от далеко знай
и ти си ми наградата;
на вечно мореплаване,
последният ми бряг.
Бродих сам от край до край
и гоних аз забравата;
във мъчно надпреварване
аз смъртен бях и враг.
И ето че дойдох сега,
окъпан от сълзите си.
Сърцето ми е лед;
останал съм без дъх.
Целувай ме така;
удави ме във косите си;
аз ще те предпазя
от всеки твой зъл дух.
Усмихвай се, усмихвай се,
рисувай със мечтите си.
На лошо настроение
не изпадай ти във плен.
Целувай ме, целувай ме.
танцувай със очите си;
тъй горда и божествена
влюби се ти във мен.