от хули, ветрове и зли очи
лежи копнежът ни разголен,
закърпен от нещастие там спи.
На показ е на всички там отгоре,
отритнат и охулен и превзет
захвърлен сякаш, безпризорен
оставен да изгние там проклет.
Но той, копнежът е безсмъртен
отдал се бе преди на мен и теб
И днес, тъй овъглен но непокътнат
стой на връх вековен, охулен и проклет.
А само спомена, че има го остана
във мен и каня те да чуеш ти
гласа на порива му да останеш
във мислите ми, в моите мечти.
Не тръгвай, а постой, повярвай ти,
че нашия копнеж ще слезе жив
от онзи връх и в нас ще се всели
И в нашата целувка той ще изгори,
неизгорял, охулен и проклет и див.
Няма коментари:
Публикуване на коментар