Веднъж

Някога целунах капка дъжд

казах й аз тихо на саме,

че влюбвал съм се аз веднъж,

а сега съм наранен, отчаян и проклет.

После ми отвърна тя,

че времето минава като вой

на бурен вятър през нощта,

търсещ свойта обич във порой.

Каза ми да скрия бързо аз

болката от обич и да продължа

сякаш е било на сън във нощен час;

сякаш е било добре измислена лъжа.

Сега аз нося тази капка вътре

в себе си - капка от ридание, не дъжд

целунала ме някога, там някъде

а сега не мога да забравя

че обичал съм аз някого веднъж.

Копнежът див

На връх вековен и обрулен

от хули, ветрове и зли очи

лежи копнежът ни разголен,

закърпен от нещастие там спи.

На показ е на всички там отгоре,

отритнат и охулен и превзет

захвърлен сякаш, безпризорен

оставен да изгние там проклет.

Но той, копнежът е безсмъртен

отдал се бе преди на мен и теб

И днес, тъй овъглен но непокътнат

стой на връх вековен, охулен и проклет.

А само спомена, че има го остана

във мен и каня те да чуеш ти

гласа на порива му да останеш

във мислите ми, в моите мечти.

Не тръгвай, а постой, повярвай ти,

че нашия копнеж ще слезе жив

от онзи връх и в нас ще се всели

И в нашата целувка той ще изгори,

неизгорял, охулен и проклет и див.