Очите ти,моя магия

Очите ти

са огледалото, в което

виждам себе си какъвто искам аз да бъда.

Погледна ли ги

знам, ще преобърна аз небето,

за да намеря аз за теб най - красивата звезда.

Намеря ли я

ще я донеса при тебе;

ще погледна теб и нея и ще я строша, ще я затрия .

Звездата ще разбия

на части, на парчета,

защото тя е тъй невзрачна, щом виждам теб - моя магия.

Очите ти

ме карат да замина.

Света да обиколя без капка колебание.

Погледна ли ги

тръгвам без дори да има

нещо, за което да остана,; щом за тебе е, значи тъй ще стане.

И като се върна

ще ти кажа,

че причина света да те залужи не можах аз да открия.

Ще те прегърна.

Ще ти разкажа

и накрая във тебе да се влея. В моя нов свят- моя магия.

Очите ти

ме карат да остана.

Да спра аз времето и залеза. На теб да ги даря.

Погледна ли ги

времето ще хвана

за ревера и ще го завържа да не мърда от нашето "сега".

И така

във нищото

ще те изпия с поглед без да мога аз да се напия.

Света

звездата, залеза и времето

ти подарявам, а ти ме гледай вечно тъй - моя магия.

Хребета на любовта и тя

Аз мразя вече своя образ,

замръзнал в огледалото отпред.

Зареял се към спомена, как ти и аз,

стоим на връх света и гледаме навред.

Тогава сякаш имах всичко.

Нямах само силите да разбера,

че губя те, и всичко нелогично

ще се случи без дори да мога да го спра.

А сега се мразя вече, мила

мразя себе си и образа, своите лъжи.

Не които казах аз на тебе, нямаше такива,

а онези дето сам на себе си аз казах през сълзи.

Да онези дето ги изрекох в мрака

за да заобиколя аз хребета пред мен,

защото отговор от хребета не можех аз да чакам

и той реши да вкара мрака в моя ден.

А в хребета е моята любов.

Питах го дали за тебе ще е тя, а той

се смя, мълча пред мен, суров.

Аз своята любов прибрах в душевния порой.

Сега стоя отново сам, пиян без вино,

сляп, но виждам теб, ням, но в себе си крещя

отговорите ги знам, но вече май е късно,

защото хребета зад мен е, и мрака между нас.

Но мрака не закрива спомена за тебе,

а само кара ме да виждам как стойш пред мен;

кара ме отново да се давя във очите ти в забвение

и името ти да изричам от онази стара болка опиянен.

Така е, всеки има свойто вчера, мила.

Някой крие го, а друг се мъчи да го победи,

а мойто ме преследва, разкъсва ме безсилен

и името ти шепне преди да ме довърши

очите ти рисува в мен за вечни...

дълги...

мрачни...

трежки дни.

Мечта по мечта

Добре дошла във мойте мисли.

Нека сетиш в тях щастие безспир.

Отговори не търси, въпроси

не задавай. Само слушай в сладък мир.

Слушай и не говори, чул съм всичко.

Чакал съм столетия да дойдеш тук.

Шепнел съм ти името във нощно нищо.

Крещял съм сам без глас и звук.

Погледни ме пак така горещо.

Спри часовника бемълвно във нощта.

Спряла времето, света, кажи ми вече нещо;

разкъсай ми сърцето пак така;

сякаш със клещи;

мечта по мечта.

Целуни ме пак....още веднъж;

за последно да мога да помня аз винаги нека,

как със последна целувка в душевния дъжд

разкъса сърцето ми пак така;

продължително, нежно, и все пак отведнъж;

с клещи от ласки;

мечта по мечта.

Сега се заслушай, така пак на края.

как гине сърцето без капка свян

къса се сърцето ми без да бърза

бавно....и болезноно...........така

вена по вена......лимфа по лимфа..

мечта по мечъта

Слушай как сърцето ми се къса

Послушай сърцето ми как премаля.

Сърцето се пръска но не умира.

За тебе се пръска на части, аз зная,

за да може по силно да те обичам;

частичка по частичка;

мечта по мечта