неделя, 19 февруари 2012 г.

Любов и малко тъга

Обичаща, искаща,
можеща, даваща,
призрачно хубава,
с малко тъга;
търсеща, питаща,
можеща, искаща,
с бели крила
и кристална душа.

С русите кичури
с черния грим
със меки трапчинки
и малко тъга;
казах й призори
преди да зиспим,
че отърване няма
и моя е тя.

Тя се усмихна,
затвори очите си
протегна раката си
и точно тогаз
чух я аз слисан,
леко издиша
и каза "обичам те"
точно тогаз.

А аз я погледах
още минута,две;
помилвах косата й
и после заспах.
Дори да не казах
тогава обичам те
тя си го знаеше
знаех и аз.

И сега след години
отново целувам я,
милвам косата и
докато спи
и зная че милата
друго не искаше
само любов
и малко тъга.

Е, това е живота
най - красивото нещо
когато си влюбен
е тази тъга,
защото пък тя
те кара да губиш
представа за време
и мярка и свян.

И когато намериш я
здраво държиш я
призрачно хубава,
с малко тъга,
търсеща, даваща,
можеща, искаща,
мила, обичаща
....просто жена.