...май е време да се влюбиш

...А колко е часа ли питаш, толкоз

че май е време да се влюбиш;

вратата да покажеш на онази болка,

в която всичко във живота ти се губи.

Да затвориш скрина в мрачната си стая;

да погледнеш за последно ти света;

нов свят от цвят и обич да изваяш

и свойта зима да смениш със пролетта.

И после мен да видиш със умора

след всичкото творение тук днес,

ръце около мене да затвориш

да кажеш: "Във новия ми свят ти влез."

Какво тъй търсиш

"Какво тъй търсиш"-някой ще ме пита

"Вода ли, топлина, подслон, храна.

Вода и топло тука има до насита

храна ще ти намерим ей сега.

Подслон ще ти намерим, даже ето

при мен ела, пък остани тук колко щеш

И топло ще е, и ще си и сит - облечен

от моята вода дори ще дам да пиеш

"Благодаря, но ще прощаваш"

с усмивка и въздишка ще му кажа

"Не търся туй което ми предлагаш,

със топла благодарност ще откажа.

Любов аз търся,искам само нея.

Тя да топли ме във вечни времена

от вечните и извори да пия

от сладката и гръд да черпя аз храна."

"Така ли?" ще ми каже той - човека.

"Добре тогава аз ще дойда с теб;

да търсим двамата по чуждите пътеки

да я срещна пък и аз със мъничко късмет."

"Но как та ти тук имаш доста

подслон, огнище и храна, вода

а аз от град на град все прося

и скоро май че няма да се спра."

"Да, имам, но за какво ми е, кажи ми

дори и цялата земя в ръце да събереш

луната да свалиш - недостижима

не струва нищо щом няма на кого да я дадеш."